Природният феномен Вкаменената сватба /Кърджалийски пирамиди/ се намира на 3 км. източно от град Кърджали, село Зимзелен, близо до асфалтиран път и посещението й не представлява никаква трудност през всички сезони.

Вкаменената сватба е едно феерично природно творение, една истинска симфония в бяло и розово.

Формирането на природния феномен е започнало преди 40-50 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали - риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора, те са се издигнали и били изложени на изветрителни геоложки процеси. Главните фактори за образуване и постоянно подновяване на тези прекрасни създания са дъждът, течащата вода, летните горещини и зимните студове. Природните стихии са доизваяли във вулканичните ронливи туфи интересни фигури, разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m. От съдържанието на различни минерали в тях – железни и манганови оксиди, зеолити, глинести минерали, вулканско стъкло и др., скалите се обагрили в различни цветове – бял, жълт, розов, зелен, ръждивочервен.

Много легенди е родило човешкото въображение за тези чудни скални творения, но най-романтичната от тях е свързана с една неизживяна любов, заради която тези пирамиди носят поетичното и много подходящо име “Вкаменената сватба” (Гелинкаяка).

…Млад момък залюбил стройна девойка от съседното село, но само сините очи го стрелкали зад яшмака, а истинската й хубост не познавал. Залинял той по нея и пратил баща си да я иска. По обичая, бащата я откупил с пълен тас жълтици. Вдигнала се весела сватба, думкали тъпани, пищяли зурни. Повели момата към Зимзелен. Отзад вървял щастливият жених, а отпред баща му водел нагиздената булка, качена на муле. Като минали рекичката, духнал вятър и за миг открил лицето на булката. Занемял свекърът пред хубостта й и нечисти мисли минали през главата му. Зафучал сърдито вятърът и тогава се случило страшното – вкаменил се свекърът, булката се вкаменила, както си била върху мулето, цялата сватба се вкаменила. Само момъкът останал – вцепенен от ужас и мъка. Заплакал той и се помолил на вятъра и нeго камък да стори. Вкаменил се и той, а пред него останоло да блести езерце от сълзи. Блести и до днес…

Цялата скална композиция от фантастични фигури, наистина прилича на безредна човешка тълпа, както е на всяка сватба. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стригащи до земята дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом и навярно … шушукат. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват празничното настроение.

Може би най-голямото богатство на “Вкаменената сватба” е, че тя е одухотворена и създава у зрителя празнично, ведро настроение; особено привечер, когато под златните лъчи на залязващото слънце червените тонове се сгъстяват, а странните силуети на скалните фигури хвърлят дълги сенки. Тогава очарованието е почти осезаемо. Човек може да стои тук дълго в този каменен свят.