| ||
| ||
|
||
|
Микенски реминисцении в пространството Самотраки - Хемус Валерия Фол |
|
Статията предлага хипозета за Самотраки като средище в пространството между Ида във Фригия, Атон и Тракия на устната орфическа мистериално-посветителна вяра, формирана през микенския период в Средиземноморското културно простроство. Обредност в най-ранния перод е извъшвана в скално оформени топоси на вяра, модифицира се и се осъвременява през и след класическата епоха в елинска културно-езикова среда. Диахронно в Тракия се запазват ярки следи от микенския й период заради социално-политическото устройство на царствата. Поради разположението на Самотраки срещу устието на р. Марица - "вратата" от Средиземноморието към Европейска Тракия, то той може да бъде характеризиран още в микенския период като средищен ключов център на устната орфическа мистериална вяра и царска идеология с въздействие върху широки кръгове от вярващи до ранната християнска епоха. "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |
|
Тракийско и византийско културно наследство в Средните Родопи. Проучвания на късноантичните крепости при гр. Смолян и с. Кошница Дамян Дамянов |
|
Археологическите проучванията на късноантичните и средновековни крепости при с. Беден, общ. Девин и при с. Кошница, общ. Смолян, откриха свидетелства за съществуването на укрепления още от късния енеолит. За сега най-ранните крепости в Средните Родопи датират от ранната желязна епоха. Те са изграждани в близост до населените места, по трудно достъпни, скалисти била и върхове, чиито стръмни скалисти склонове са използвани като крепостни стени. Градежът на стената се е изпълнявал с каменна зидария, суха или със спойка от кал. Тази строителна техника не позволявала изграждането на високи стени, затова вероятно над каменния зид е била изграждана дървена ограда (палисада). В повечето случаи тракийските крепости "пазят" върхове, на които има светилища.
Тракийските крепости са сравнително малко на брой. Вероятно, причината за това е използването им от Византийската империя през VІ в., при изграждането на фортификационната ? система в Родопите. Археологическите проучвания показват тракийско присъствие преди построяването на крепостите при с. Беден, с. Подвис, гр. Рудозем и с. Кошница. Задачата на тези късноантични крепости е била да подпомагат обслужващия ги военен контингент при охраната пътищата и осъществяването на съобщенията по тях, предоставяйки убежище на него местното население при военни действия. Строителството на родопските крепости е резултат от отбранителната политика на Византийската империя в края на V-началото на VІ в. Военното значение на Родопите по това време нараства поради местоположението им, между двата главни военни пътя през Балканския полуостров към столицата на империята Константинопол - Централния път (Сингидунум-Константинопол) и Виа Егнация (Драч-Константинопол).
На територията на община Смолян са разположени мнозинството от византийските крепости в Средните Родопи. Това, разбира се, е съвсем логично, като се има предвид, че тук преминават два от трите трансродопски пътя с военно-тактическо значение за Византийската империя. Крепостите по Централния път са четири: на връх Турлата - южно от с. Стикъл, в м. Турлука - северно от Смолян, върху Проходната пещера - югоизточно от с. Кошница и югозападно от с. Киселчово. В близост до Източния трансродопски път са изградени крепостта при с. Подвис и крепостта при гр. Рудозем. След превземането на родопските крепости от славяните, византийската фортификационна система рухва. През времето от присъединяването на Средните Родопи към Българското царство около средата на ІХ в. до връщането им в пределите на Византия в началото на ХІ в., повечето крепости не функционират. Ограничен брой от тях са възстановени и използвани през ХІ-ХІІ в. След преминаването на Родопите отново в границите на Българската държава до завладяването им от Османската империя в края на ХІV в. продължават да съществуват само крепостите при с. Беден и с. Подвис. "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |
|
Среднородопската област в системата на римската пътна мрежа Митко Маджаров |
|
В географско отношение под Среднородопска област се разбира съвременната Смолянска област, която е част от Западните Родопи.
Среднородопската област е имала важно значение за развитието на икономическите взаимоотношения на Балканите още от дълбока древност. Това се обуславя от факта, че от тук е била осъществявана най-пряката връзка между тракийските земи и северното егейско крайбрежие. Особено силно комуникативните възможности на Среднородопската област са били изявени през римската епоха. През тази територия са били трасирани трите най-големи презродопски римски пътя: Централен, Източен и Западен. Тези пътища са свързвали главния град на римската провинция Тракия - Филипополис с големите градове, разположени по северното егейско крайбрежие и първостепенния римски път - via Egnatia.
За римските пътища през Родопа планина има не малко изследвания и е изписана значителна книжнина. По щастлива случайност именно в Родопите се намират най-много запазени участъци от трасетата на римските пътища, което дава възможност на редица автори да се занимават с тяхното изучаване. Освен гореспоменатите три важни римски пътя в Родопския масив са съществували и немалко пътища с локален характер. Предмет на настоящето изследване са главните презродопски римски пътища - разглеждането на техните трасета, начин на строителство и класификация. В хода на изложението се споменават накратко античните и късноантичните селища и крепости, край които пътищата са преминавали. Това от своя страна дава по-ясна представа за цялостния облик на Среднородопската област в системата на римската пътна мрежа. Централният презродопски римски път е бил най-пряката сухопътна артерия, която през римската епоха е свързвала Филипополис с via Egnatia и градовете от Беломорието. От трите големи презродопски римски пътя това е единственият път, чието трасе изцяло се намира на територията на Среднородопската област. В южна посока след Филипополис той е бил трасиран по високите части на планинския дял "Чернатица" и все на юг е достигал до българо-гръцката държавна граница. От там неговото направление е било към голямата пътна станция Topirus, разположена на via Egnatia, западно от дн. гр. Ксанти (република Гърция). Централният презродопски римски път като самостоятелна сухопътна артерия може да се определи и като "Римският път Philipppolis - Topirus". Неговото изграждане със стабилна каменна настилка е станало още в началните години след завладяването на Тракия и превръщането й в римска провинция. Източният презродопски римски път е осъществявал връзката на главния град в провинция Тракия - Филипополис през Тополовския проход с вътрешността на Родопа планина и долината на р. Арда. Основната причина за неговото изграждане е била наличието на богати рудни находища в района на Родопите. Пътят е бил трасиран по обходния и по-лесен за преодоляване масив през планинските дялове Добростан, Крушевска планина и Радюва планина, които са разположени изцяло на територията на Среднородопската област. След смолянското село Момчиловци той се е отправял в източна посока към долното течение на р. Арда и Одринското поле. Изследванията на Източния презродопски римски път показват, че той е бил устроен съобразно терените, през които е преминавал, и възможностите за най-лесно снабдяване с камъни за оформяне на пътната му настилка. Западният презродопски римски път, както останалите римски пътища в Родопа планина, не е отбелязан в нито един от известните римски пътеводители. За съществуването му като самостоятелна сухопътна артерия, свързваща Филипополис през пътната станция Бесапара и Родопския масив с долината на р. Места и Беломорието, може да се съди единствено от все още добре запазените участъци от каменната настилка на пътя и откриваните археологически находки и архитектурни останки от отделни антични селища, разположени край неговото трасе. Като цяло направлението на пътя е било североизток - югозапад. Начинът на оформяне на каменната настилка и широчината на пътното платно на Западния презродопски римски път са идентични с тези на Централния и Източния презродопски римски път. Твърде вероятно е каменната настилка на тези пътища да е била положена по едно и също време - най-общо в първите години след завладяването на провинция Тракия от римляните. С основание следва да се приеме, че Западният презродопски римски път най-интензивно е функционирал след началото на ІV в., когато римският град Никополис ад Нестум е бил в своя разцвет. По това време за пръв път в Бурдигалския пътеводител се появява и името на станцията Бесапара, от която на юг се е отклонявало трасето на римския път през Родопа планина. През този период Западният презродопски римски път като самостоятелна сухопътна артерия следва да се определи като: "Римският път Филипополис - Бесапара - Никополис ад Нестум - Филипи". "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |
|
Тракийски рударски култов комплекс "Долна Бартина" Никола Дамянов |
|
След административната реформа от ІІІ в. в Римската империя била създадена провинция Родопа, която включвала цялата планина, долините на р. Марица и р. Места и егейското крайбрежие между техните устия. Трансродопският път, свързващ двете долини, придобил важно значение. Той бил добре поддържан, за охраната му са издигнати редица гарнизонни крепости, а Никополис ад Нестум, единствен на р. места град, се превърнал в значителен икономически и административен център в тази част на планината. Тогава на левия бряг на Доспатска река, преди вливането ? в Места, в местността Долна Бартина, възниква тракийският рударски и култов комплекс (ТРКК). Той представлява съвкупност от рударски и култови недвижими ценности, създадени през различни исторически епохи. Изброени в хронологичен ред те са: пещ за топене на руда (ІІІ в.), тракийски безмогилен некропол (ІІІ-ІV в.), старохристиянска гробница (ІV в.), трикорабна базилика (ІV-VІ в.), християнски средновековен некропол (Х-ХVІІ в.)… В настоящата работа авторът представя непубликувани данни за откритите и проучени от него археологически обекти съставляващи ТРКК. Всички те илюстрират традиционното наследяване на култовите места от родопското население от езическия към раннохристиянския и оттам към средновековния период. Става ясно, че проучванията на погребалния обред с методите на археологията, дават не само веществени свидетелства в подкрепа на агиографските сведения за успешната мисия на епископ Никита от Ремисиана, но и го превръщат в извънредно ценен исторически източник при изясняване етническия облик на родопското население. "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |
|
Средновековни крепости на територията на Смолянска област Николай Бояджиев |
|
На територията на Смолянска област досега са известни 10 средновековни крепости, които са показани на картата. От тях чрез разкопки са проучени 7. Обикновено те се изграждат върху руините на късноантични кастели от VІ в., в близост до основните пътища, пресичали планината през античността и средновековието. На върха Хисаря до гр. Доспат е разкрита е част от укрепено селище, съществувало с прекъсвания от къснобронзовата епоха до ХІV в. Според проучвателите по всяка вероятност крепостното съоръжение на върха било включено в укрепителната система по южната граница по времето на Второто българско царство. На крепостта "Калето" край гр. Девин локализираните две жилища, откритите материали и извършените наблюдения дават основание да се съди, че крепостта е била използвана от VІ до ХІІ в. В проучената площ крепостта на Сухия връх над с. Беден попадат изцяло източната и част от северната крепостна стена. В съществуването на крепостта се разграничават два периода: І-ви период - през VІ в.; ІІ-ри период - през ХІІ - ХІV в. С голяма вероятност Беденското укрепление може да се свърже със споменатата в "История"-та на имп. Йоан Кантакузин крепост Беаднос (Бядън). На Момчилова крепост при с. Градът са разкрити 80 м от трасето на северната крепостна стена и прилежащият й терен, както и входна кула-порта с размери 4,80 х 4 м. На върха през средновековието е изграден параклис с приблизителни размери 4,50 х 4 м. Самата крепост има два периода на обитаване - късноантичен (VІ в.) и средновековен (ХІ-ХІV в.). На крепостта в м. Кечикая над гр. Рудозем е разкрит изцяло източния крепостен зид, който е с дълж. 49,60 и запазена вис. до 2,20 м. Ж. Танкова определя крепостта като средновековна. През 2011 г. Община Смолян, в партньорство с Община Самотраки - Република Гърция и РИМ "Стою Шишков" - Смолян, печели проект "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното крайбрежие на Егейско море" с акроним "THRABYZHE" по програма за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България - 2007-2013 г. В дейностите по проекта бе включено археологическо проучване на крепостта Калето при с. Кошница и консервация и реставрация на разкритите структури на крепостите край Кошница и в м. Турлук над гр. Смолян и тяхната социализация. Средновековният период на съществуване на Смолянската крепост отнасяме към кр. на Х - средата на ХІІІ в. Стената на новото укрепление ляга директно върху старата куртина от VІ в. и засипаните помещения. Явно средновековната крепост не е класическа военна такава, а укрепление, изградено набързо от местното население за самозащита. Веротно такава нужда възниква след 70-те години на Х в. и перманентните българо-византийски войни, водени от императорите Йоан Цимисхий (969-976) и Василий ІІ Българоубиец (976-1025). Разкопките на крепостта край с. Кошница доказаха съществуването на средновековен период на обитаване. По крепостната куртина от VІ в. не личат следи от по-късни преправки, така че не може да се каже със сигурност дали средновековната крепост е ползвала античните зидове, или била изградена нова стена. В южната равна част на обекта при с. Кошница, през 2012 г. бяха разкрити основи на средновековен параклис с ширина 4,25 м и датировка ХІ-ХІІ в. В заключение могат да бъдат направени следните изводи: 1. През ХІ в. укрепителната система в Средните Родопи в общи линии е възстановена след унищожителния удар, който й нанасят славяните в края на VІ в. Една част от укрепленията вероятно са издигнати от местното българско население в своя защита срещу Византия в кр. на Х-нач. на ХІ в. - например това в м. Турлук край гр. Смолян. Други крепости поправила и изградила Византийската империя с цел военен и административен контрол над местното население, което тя присъединила към своята територия. 2. Около средата на ХІІІ в. част от крепостите - край Девин, в м. Турлук, Калето край с. Кошница - са опожарени или изоставени. Следейки хронологията на историческите събития, изглежда най-вероятно това да е станало при българо-никейските военни конфликти в средата на века. 3. Друга част от крепостите - тази при с. Беден, Момчилова крепост, евентуално в м. Кечикая над гр. Рудозем -оцеляват и функционират активно докъм 60-те-70-те години на ХІV в., когато са превзети и опожарени при османското нашествие в Родопите. "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |
|
Четвъртият кръстоносен поход и родопската област по долината на река Арда (по археологически данни) Митко Маджаров, Мирослав Маджаров |
|
Кръстоносните походи са едни от значимите събития в политическата и икономическата история на Западна Европа и Балканите през епохата на средните векове. Особено важно значение за историческото развитие на Византийската империя и на страните от Балканския югоизток, в това число и на България има Четвъртият кръстоносен поход. Редица автори са писали за движението на рицарите през Родопите по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Почти всички в трудовете си използват единствено сведенията на Жофроа дьо Вилардуен, чиято хроника е не само първокласен извор за Четвъртия кръстоносен поход и за началната история на Латинската Константинополска империя, но е и един от най-важните западноевропейски извори за историята на Средновековна България. Голямо значение за проследяването пътя на кръстоносците през Родопа планина имат археологическите изследвания на средновековните крепости по долината на р. Арда и локализацията на тези от тях, споменати от Вилардуен като основни опорни точки, в които рицарите са отсядали. Съществен доказателствен материал по поставения проблем са и резултатите от археологическите проучвания на античните и късноантичните пътища по долината на р. Арда, които без съмнение са били използвани и през епохата на средните векове, а голяма част от техните трасета са добре запазени и до днес. Целта на настоящата статия е използвайки историческите извори за Четвъртия кръстоносен поход и на базата на археологическите проучвания на старите пътища и средновековните крепости по долината на р. Арда да се проследи пътя на рицарите през Родопите към средновековния замък Естанимак. Според хрониката на Вилардуен началото на похода на кръстоносците през Родопите започва от Адрианопол и е свързано с опита на българския цар Калоян да завладее Димотикa. Научавайки за похода на кръстоносците към Димотика Калоян се оттегля в крепостта Родестюик. Следващите две крепости, през които рицарите са минали, според сведенията на Вилардуен са Фраим и Монияк. За крепостта Монияк авторът пише, че се е намирала на р. Арда, а за Фраим той само споменава, че отстои на два дни път от Монияк. Кратките сведения, които ни дава Вилардуен за движението на кръстоносците през Родопите не позволяват да се направи прецизна локализация на крепостите, разположени по техния път. По-важното е, че информацията на хрониста маркира основните реперни точки за проследяване посоката на пътя на кръстоносците в Родопа планина: Адрианопол, Димотика, Родестюик, Фраим, Монияк и Естанимак. Първата опорна точка по пътя на кръстоносците към Родопите е Димотика. След нея следва крепостта Родестюик, която очевидно също е била разположена в това направление. Проведените през последното десетилетие археологически проучвания на средновековни крепости в района на гр. Ивайловград установиха, че крепостта Родестюик е тъждествена с останките от средновековната крепост в местността Балък дере край ивайловградското село Хухла. Няма съмнение, че след Димотика кръстоносците са се отправили на северозапад по левия бряг на р. Луда река към вътрешността на Родопите. На петия ден след като напускат Адрианопол те отсядат в крепостта Фраим. Засега все още няма сигурни доказателства за локализирането на тази крепост. Авторите я поставят на различни места: едни при с. Ефрем кьой, близо до Одрин, други при с. Поточница, Кърджалийско, а трети при с. Ефрем, Хасковско. Съпоставяйки данните от историческите извори с резултатите от археологическите изследвания и личните ни наблюдения на терена приемаме, че крепостта Фраим се е намирала на вр. "Света Марина" край с. Ефрем, където е съществувал голям средновековен комплекс. След Фраим пътят за крепостта Монияк, която се локализира при с. Широко поле, Кърджалийско е минавал по билото на източнородопския масив "Гората" и при с. Долно Съдиево се е спускал към долината на р. Арда. В това направление през римската епоха е минавало трасето на Източния презродопски римски път - един от главните римски пътища в Родопа планина, който безспорно е бил използван и през средновековието. Разстоянието между крепостите Фраим и Монияк по съществуващия в това направление стар път е около 58 км, което може да бъде изминато за два дни, както пише Вилардуен. Крепостта Монияк е ключово средище при проследяване движението на кръстоносците през Родопите. По време на престоя си в нея те вземат решение да се отправят към крепостта Естанимак, която се локализира при гр. Асеновград. Разстоянието между споменатите две крепости по съществуващия стар коларски път е около 110 км и е било изминато от рицарите за четири дни. Възниква логичния въпрос, който все още не е намерил категоричен отговор: откъде те са минали на път за Естанимак. Повечето изследователи предполагат, че пътят им е продължил през прохода, който днес свързва градовете Кърджали и Асеновград, което не е невъзможно, но малко вероятно. Липсата на необходимите археологически проучвания по проблема на този етап не дава възможност това твърдение да бъде прието безусловно. Съществува обаче и друг вариант, който може би е по-достоверен. Този вариант се основава на археологическите проучвания, според които през епохата на средните векове най-важният път от Беломорието през Родопите за Пловдив е бил този, трасиран северно от гр. Ксанти (Република Гърция) и през Радюва планина е достигал до средновековния град Естанимак. Трасето на този средновековен път е описано от гръцката авторка С. Асдраха. В по-голямата си част то е следвало трасето на споменатия вече Източен презродопски римски път. С голяма вероятност можем да допуснем, че след крепостта Монияк кръстоносците са минали по пътя, трасиран по долината на р. Арда още от времето на римляните и в околностите на смолянското с. Момчиловци са продължили на север по средновековния път през Радюва планина. Спускайки се по дефилето на Юговската река и това на р. Чепеларска те са достигнали до средновековния замък Естанимак. Този път е бил използван и от френския пътешественик Пол Лукас, който през 1706 г. е минал по-него по време на пътуването си от Асеновград за Драма. Така предложения от нас вариант за пътя на кръстоносците през Родопите се основава на комплексните изследвания, които включват данните от историческите извори, археологическите разкопки на средновековни крепости, разположени по направлението на пътя и личните ни наблюдения на терена за установяване трасетата на старите пътища в Родопа планина. Бъдещите археологически проучвания ще допълнят и коригират това наше становище, с което се надяваме да провокираме по-широка научна дискусия за изясняване на поставения проблем. "Тази публикация е създадена в рамките на проект 7949 "Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие" с акроним /THRABYZHE/, който се осъществява с финансовата подкрепа на Програмата за Европейско териториално сътрудничество Гърция - България 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Смолян и при никакви обстоятелства не може да се счита, че тази публикация отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган." |