|
100 национални туристически обекта - Архитектурно-исторически резерват Боженци
|
|
|
|
|
|
Описание:
Архитектурно историческият резерват Боженци представлява малко селище с 600-годишна история, разположено на северните склонове в централната част на Стара Планина, на около 15 км източно от град Габрово. То е едно от малкото селища в България, успели да запазят изцяло старинния си вид от епохата на Българското възраждане и съхранили ценни архитектурни и етнографски паметници, сред които са уникалните двукатни и трикатни къщи, разположени на два срещуположни хълма сред обилна зеленина. Една легенда разказва историята на Боженци. Според нея, когато през 1393 г. столицата на Втората българска държава Търново пада под турско робство, овдовялата болярка Божана тръгва с децата си тръгва да търси убежище, и го намира под Балкана. Именно тук, далеч от поробителите, тя спира и поставя началото на селището, което носи нейното име. През втората половина на 18 век Боженци се развива бързо в социално и икономическо отношение, местното население се занимава предимно с търговия на вълна, кожи, восък, мед, а малка част от него и със занаятчийство - ковачество, кожухарство, абаджийство.
Село Боженците е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско. По тази причина в него е запазена архитектурата от Възраждането, като съществува забрана за изграждането на сгради, които не са в запазения стил на селото. Тъй като заселниците по време турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покрив от каменни плочи, ъглови камини, дърворезби на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика "Пророк Илия", където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария - нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория - класни стаи.
|
|
|
|
