Агушевите конаци се намират в село Могилица, на 25 км. южно от град Смолян.

Те са строени в средата на 19 век, от български майстори строители, за за Салих Ага и тримата му сина. Оттам идва и името им днес. Строежът на Агушевите конаци е продължил 20 години /1820 - 1840 г./. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея. Заема площ от около 4 декара с имота. Скоро след построяването ва Агушевите конаци, били изградени и два големи чифлика / лятна резиденциа на Агуш ага/ в близката махала Черешево, от които днес са останали само развалини.

Агушевите конаци са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки и във всеки има кладенец. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница.



Трите сгради са оградени с общ зид, който придава на Агушевите конаци вид на истински феодален замък./ "конак"- от тур. дворец, замък / Най-забележителна в това отношение е източната фасада на конака.

Много интересна е една от външните кули - такава не се среща никъде другаде. Тя е много висока и с извисяването си се разширява. Там горе се виждат малки прозорци. Красиво са изписани вътрешните стени и стрехите на покрива.



Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина и баня в почти всяка стая. Вътре в стаите са били подредени невероятни колекции на българските народни занаяти - истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и украшения.

Сега, представителна част от цялото това богатство е събрана в едно от сервизните помещения на Конака.



Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая



След 9-ти септември 1944г. сградата на Агушевия конак става за кратко казарма. Войниците са ползвали ценните ръкописи от наличната Библиотека в Конака, най-голямата частна библиотека за времето си на Балканите , за подпалки. В нея е имало книги от VI в. Един арабист успява да спаси голяма част от документите. В момента те се съхраняват в библиотеката "Иван Вазов" в Пловдив и в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". И в двете книгохранилища има Агушев фонд. Освен това са нанесени и други значителни щети.

По късно в края на 60-те години Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в архитектурно-етнографски музей, който е привличал дълги години хиляди туристи със своята уникалност.

През 2001 г., след дълги реституционни спорове, Агушевите конаци са върнати от съда на 13-те законни наследници.

Богатата експозиция е прибрана в музейните фондове на Историческия музей в град Смолян.

Сега конакът е отворен за свободни посещения. Всеки, който желае, може да го разгледа напълно безплатно.