Мегалитният паметник "Татул" се намира край едноименното село Татул, на 15 км източно от Момчилград. Преди селото има табела, указваща местоположението на тракийския храм. Оформен е паркинг за посетителите. Светилището се намира в непосредствена близост и калдаръмена пътека, виеща се между къщите на селото, води към него.

Карта на района на Татул

Историческа справка
"Тракийското чудо край момчилградското село Татул е декларирано като паметник на културата с местно значение "Средновековна крепост" и "Скално светилище". Скалното светилище е открито и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. е посетено от Васил Миков, който изказва предположение, че там се намира голямо тракийско светилище. В началото на 70-те години паметникът е подробно описан от Ив. Венедиков и Н. Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от племето одриси. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на "Мегалитите в Тракия" като скална гробница. През 70-те години Ив. Балкански провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като тракийско светилище. Археологическото проучване на паметника е извършено в периода 2004-2007 г. от екип под ръководството на проф. Николай Овчаров. Проучванията показаха, че в местността Кая башъ е съществувало светилище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, в което скалната пирамида е била включена, а по-късно в нея са оформени двете скални трапецовидни изсичания (гробници). В късножелязната епоха светилището продължава да функционира, на хълма е изградена крепида (стена) от добре обработени каменни блокове с прецизен градеж. В средата на I в. е извършено първото преустройство, а по-късно към храма в западна посока са изградени допълнителни помещения. През Средновековието тук е съществувал архитектурен комплекс, който е център на поземлено владение. То може да се свърже с известния военачалник Георги Палеолог. Животът в него продължава до края на ХII в.

Предполагаемият гроб на Орфей
Светилището на Орфей е по-древно от египетските пирамиди. Това доказаха археологическите разкопки под ръководството на проф. Николай Овчаров. Проучванията на уникалното древно светилище продължиха четири години. Предполагаемият гроб на Орфей край момчилградското село се е появил преди 6000 години - в края на каменно-медната епоха. След научното доказателство сега вече започва работата на архитекти и строители, които ще изградят необходимата инфраструктура около тракийското чудо. Храмът край Татул е първият надземен открит паметник от това време у нас, посочи проф. Овчаров. Храмовият комплекс е запазен на височина общо 10-11 метра, като е претърпял много изменения през вековете. Архитектурата му е нетрадиционна за Родопите и проф. Овчаров изказа предварителната хипотеза, че храмът е играл важно значение не само за траките, но и за цялото Източно Средиземноморие."

След археологическите проучвания, консервирането на паметника и изгрждането на необходимата туристическа инфраструктура около него се извършва с проект по програма ФАР - Транс-Гранично Сътрудничество /ТГС/ между България и Гърция - "Насърчаване на културните, туристическите и човешките ресурси в транс-граничния регион". Проектът "Татул - светилището на Орфей" е на стойност 297 хил. Евро.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Скалата с форма на пресечена пирамида, приютила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха и, където съществува странен "саркофаг" / ориентиран изток-запад/, чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва.



На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Към двата гроба води изсечено в скалите стълбище, състоящо се от осем стъпала.



По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Смята се, че Мегалитът край Татул е от IV в пр. Хр. Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината. Ориентиран е изток-запад и носи върху себе си белезите на нарочно издялани улеи, през които се наблюдава слънцето в точно определени дни от годината - 4-те равноденствия.

Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).

При Татул е открита статуетка на гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II - III век - римска епоха. Намерена е и монета от същата епоха. Статуетката най-вероятно изобразява самия Орфей.

Храмът е имал два периода, строен е в IV-III в. пр.Хр., римският период се е оказал вторичен. Светилището над Татул е съществувало от около ХV-ХIV в. пр. Хр. и без прекъсване е функционирало до началото на V век след Хр., когато е прието християнството.

В късно-бронзовата и ранно-желязната епоха (ХV-VI в. пр. Хр.) то е било открито, жертвоприношенията са ставали в открити олтари. Намерени са близо 30 глинени олтара, над 20 ритуални съдове. В елинистичната епоха се появява вече строителство и тракийската архитектура. Тогава култът влиза в сграда, мощите на тракийския владетел са пренесени и положени в този хероон, в мавзолея на владетеля. След това по римско време, когато римляните идват на Балканите, храмът е обновен около средата на I век след Хр. Между елинистичния и римския период вътре има слой, дебел около 1,3-1,4 м., който предстои да се разкопае и да проучи.

Татул е уникален паметник - и като история, и като архитектура, и като строителство.