Между кърджалийското село Бели пласт и хасковското село Зорница, в близост до язовир Тракиец, се намират смайващи природни творения, които наподобяват гигантски гъби ( известни още като Каменни гъби или Скални гъби). Местните жители знаят тези причудливи скални форми като Мантаркая.

Карта на района на Каменните гъби

Каменните гъби са се появили в резултат на ерозията в риолитови вулкански туфи, които са се образували през палеогена. Тогава районът е бил дъно на море, подложено на интензивна подводна вулканична дейност. В резултат на бързото застиване и кристализация на вулканските продукти, а в последствие и на седиментационни процеси се образували пластовете от риолити, където се редуват две прослойки от скали с различна механична якост и различен цвят.

Причината за причудливите форми на Каменните гъби се крие в минералния им състав. Минералите, съставящи шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, които оформят пънчетата, което е довело и до различната степен на ерозия.

Тектонските процеси довели до отдръпване на морето и вулканските туфи били подложени на екзогенни изветрителни процеси. Ерозията, под действие на външните земни сили, моделира скалните образования, които удивляват природолюбителите със своята съразмерност, окраски и внушителни размери.

Така в продължение на хилядолетия се е оформила тази прекрасна композиция от неповторими форми и багри. Височината на пънчетата и ширината на шапките е до 2,5 м.

Причината за причудливите форми на Каменните гъби се крие в минералния им състав. Минералите, съставящи шапките на гъбите, са по-здрави и устойчиви от тези, които оформят пънчетата, което е довело и до различната степен на ерозия.

Долният пласт се оказал по-мек и по-лесно се поддавал на ерозия. Присъствието на минералите клоиноптилолит и монтморилонит, придават розовия му цвят. Сивите и черните петна по пънчетата са от манганови кокреции.

Горният пласт съдържа по-здрави минерали, най-вече вулканско стъкло , по-трудно се изветря и оформя шапките на Каменните гъби. Зеленикавата багра е от минерала селадонит.

Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена за природна забележителност през 1974г.