Побитите камъни са скални образувания близо до Варна.
Намират се на около 18-20 километра западно от морската столица по пътя за София. Наблизо са селата Слънчево, Баново и Страшимирово.

Тази природна забележителност е уникална по рода си не само за територията на България, но и за цяла Европа.

 

 

Побитите камъни край Варна е и първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това става през 1937г.
Разположени на обща площ от 70 кв. км.

 

Побитите камъни се разпростират в една ивица с посока север- юг, която се стели почти успоредно на морския бряг. Ширината на ивицата е около 5 км.

 

 

Най-често туристите посещават Централната или Дикилиташка част от комплекса .
В нея се наброяват около 300 големи и малки каменни образувания, оформени в ивица дълга 810 м и широка 115 м. Някои от колоните са кухи в средата, а други са плътни. Светлосивият варовит пясъчник, от който са образувани Побитите камъни е с високо карбонатно съдържание. За причудливите и интересни форми на скалните блокове са виновни влиянията на външните природни сили.

Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.
Наименованието на забележителността произтича от факта, че камъните нямат основа. Те са забити в земята на дълбочина до 100 метра.

Доста хипотези и теории има около възникването и формирането на Побитите камъни край Варна.
През 1855 год. английския геолог Сират ги изследва и прави първата гравюра. Преди това кореспондента към армията на руския генерал Дибич - Виктор Тепляков, прави своето описание и опит да разгадае произходът им през 1828г.
Малко по- късно през 1854г.  Побитите камъни са обект на изследване от англичанинът Уилям Хамилтън. След него геолозите Георги Златарски и Франц Тоула, както и проф. Бакалов. Сред имената, които са писали научни разработки за Побитите камъни са и братя Шкорпил и проф. В. Радев.

 

 

Според най-популярното предположение за техния произход, в този край преди 50 мил.години е било Лютевско море. С течение на времето водата се оттеглила от тези места и останали отложените три пласта от морското дъно – глина, пясъкъчник- дикилиташки и варовик- аладънски, като най-горен слой. В последствие, под влиянието на атмосферните условия варовикът започнал да се разтваря и наситената с него дъждовна вода слизала в долния пласт с кварцов пясък, споявала се с него и от горе надолу в продължение на 10 мил. години са започнали да се образуват каменни колони с причудливи форми. В последствие в резултат на ерозията пясъците били разрушени, част от тях остава на място, а друга отнесена от еоловата дейност. Така останали да стърчат каменните колони.
Пространствата между колоните са заети от сиво-жълти пясъци, върху които е развита предимно тревна растителност с преобладание на пясъколюбиви видове.

 

 

 

В Побити камъни се опазва единственото находище в България на растението твърдолистна песъчарка - световно застрашен вид. Природната забележителност е важно местообитание на 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.
Скалните групи се обитават от животински видове привързани към откритите сухи местообитания - заек, лисица, лалугер, пепелянка и др. В района на Побити камъни се срещат 114 вида птици - каменарче, полска бъбрица, турилик, бухал и др.

Ако искате щастието Ви да е пълно от съзерцанието на величествената гледка на причудливата гора от камъни, съхранила милиони години история, може  да усетите и мимолетното  щастие от намирането на четирилистни, петлистни и с повече листа детелинки, има ги в изобилие на главния вход към „каменната необят” в полянките наоколо.

Пожелаваме Ви чудесни изживявания !!!